Когнитивно-поведенческата терапия – защо се превръща в златен стандарт?

denitsa

Едва ли има човек, който да не е страдал от някаква форма на психологическо неразположение. Никак не е необходимо да страдате от психиатрично заболяване, за да се причислите към групата от хора с проблемна психика. Невъобразимо голям процент от световното население ежедневно се сблъсква с редица проблеми, водени от усещането за силен психологически дискомфорт.

Ако трябва да проследим класическите способи, внедрени от психоанализата, то тогава е повече от естествено да се върнем в годините назад до нашето детство, където, по всяка вероятност, са се зародили не една и две травми, продължаващи да ни действат и да ни управляват от подсъзнанието. Последните практики и тенденции, свързани с психологическото развитие обаче, предоставят един нов способ, наречен когнитивно-поведенческа терапия. В днешната статия ще се спрем именно на нея, давайки ценни насоки за един от най-действащите и сработващи начини за отработване на натрапчиви негативни мисли.

Какво е заложено в същността на когнитивно-поведенческата терапия?

Този тип терапия се позовава на свръзката между мислите, емоциите и поведението. Ако трябва да го обясним по-подробно, то бихме казали следното: дадени мисли, породени от вашия мозък, задействат определени емоции у вас. Според зависи от естеството на тези въпросни емоции, те ни карат да реагираме по един предварително установен начин. Доказано е, че невроните в мозъка са способни да се свързват в т.нар. невронни вериги, управлявани от Центъра на навика. По този начин, неколкократното реагиране по един и същи начин на дадени емоции или чувства, превръща тези реакции в навици.

Смисълът на „утвърдените мисли“ и как да се избавим от порочния цикъл

Когнитивно-поведенческата терапия почива на факта, че у всеки съществуват определени утвърдени мисли, които почти винаги са негативни и нереални. Това са именно онези убеждения, които всеки един от нас носи в себе си. За да достигнем до естеството на дадена утвърдена негативна мисъл, то следва да наблюдаваме мислите си, пораждащи се в определени ситуации. Задаването на въпросите от типа: „И какво, ако това е вярно?“ ни отнася до следващата автоматична мисъл, докато не достигнем до утвърдено фундаментално вярване за нас самите. Ще познаете, че сте достигнали до есенцията на утвърдените мисли, когато опрете до убеждение, което не е ситуационно, т.е. което не е свързано пряко с дадена ситуация или конкретен човек. Този принцип, наречен стълбовидното слизане, ви помага да опознаете дебрите на вашата психика и да достигнете до същността на онези негативни вярвания, които подклаждат цялостното ви негативно настроени.